Освободено

Втората част от речта на Стийв Джобс през 2005 пред студенти от Станфорд.

Вторият ми разказ е за любовта и загубата. Бях късметлия. Намерих какво оби­чам да правя още като млад. Уоз и аз започнахме APPLE в гара­жа на на­ши­те, когато бях на 20. Ра­ботихме здраво и за десет години, гаража се превърна в компания за 2 милиар­да долара с над 4000 ра­ботници. Бях на 30 и ме уволниха! Да, увол­ни­ха ме от собствената ми компа­ния. Бяхме наели човек, кой­то заед­но с борда на дирек­то­рите има­ше друго виждане за бъ­деще­то, аз бях излишен. Това, кое­то се случи, оба­че не ме промени и за миг. Ха­рес­­вах това, което правя и това от­но­во беше най-доброто нещо, кое­то ми се беше случвало. Бях отново свободен, без бремето на успеха и следващите 35 години бяха най-твор­ческите ми. Стартирах фирма с името NeXT, и друга - Pixar, влюбих се в прекрас­на жена, която стана моя съпруга, Pixar стана първата фир­ма напра­вила компютърно ани­ми­ран филм: "Toy Story" и сега е най-успешното студио за анима­ция в све­та.

След множество обрати се завър­нах в APPLE, които купиха NeXT и нейната технологията, която в мо­мента е сърцето на всеки Mac ком­пютър.
Сигурен съм, че всичко това не би се случило, ако не бях уволнен от APPLE. Това бе като лекарство - ужасно на вкус, но изглежда, па­циен­та имаше нужда от него. По­ня­кога животът те удря с тухла по главата, не губете надежда, сигу­рен съм, че единственото нещо, което ме накара да продължа е това, което обичам да правя. Тряб­ва да намерите вашата лю­бов, как­то за работа, така и за чо­века до вас. Това са нещата, които изпъл­ват поч­ти изцяло животът ви.  Не се от­каз­вай­те да търсите, защото това е единствения начин да сте задово­ле­ни. Ще го разбе­ре­те, когато от­кри­е­те любовта.
Продължавайте да търсите.
Не се отказвайте.

Третата ми история е за смъртта. Бях на 17 когато прочетох: Ако жи­вееш всеки ден ся­каш ти е пос­ле­ден, може и да е.
Всеки ден от пос­лед­ните 33 години поглеждах в ог­ле­далото и си за­да­вах въпро­са: "Ако днес ти е пос­лед­ния ден от живота, би ли направил това, което си запланувал?"  Ако има­ше много отрицателни отго­во­ри, знаех, че нещо трябва да про­ме­ня. Знаейки, че скоро ще умра е не­­що­то, което най-много ми по­мог­­на за взема­нето на важни реше­ния в живота ми, защото всичко из­бледнява в ли­цето на смъртта: страх от провал или излагане, гор­до­ст. В края на краи­щата, това е един­ствения на­чин да оставиш следа, иначе жи­во­тът ти е минал напразно.
През 2004 ми поставиха диагноза рак на панкреаса. Дори не знаех какво е панкреас, а докторите ми съобщиха, че това е рак, който е нелечим и ми остават  3 до 6 месе­ца. Доктора ме посъветва да се при­бера и да си уредя нещата или на наш език "да се готвя за смърт­та". Това означаваше да кажа на децата си всичко, което съм за­пла­нувал, да им кажа в следва­щи­те години за няколко седмици  и да се сбогувам с всички.
Тази диагноза стоя в мислите ми цял ден. По-късно вечерта ми на­пра­виха биопсия - взеха клетки от ту­мора и се оказа, че е лечим чрез операция.  Докторът се разплака, съоб­щи ми добрата новина и сега съм  добре.

Никой не иска да умре, дори тези които искат да отидат в рая, но всич­ки вървим в една посока. Смърт­та е най-доброто изобрете­ние, разчиства пътя за новото, ка­то помита всичко остаряло. Изви­не­те за драматизма, но е вярно, ва­шето време е ограни­чено, не го про­пи­ля­вайте, като живеете чужд живот и като се водите по чужди­те комен­тари. Следвайте интуи­ция­та си, вие вече знаете какво ис­кате да пос­тиг­нете, всичко остана­ло е второ­сте­пенно.
Когато бях млад, имаше страхотна книга- "Каталог на целия свят", коя­то беше една от библиите на мое­то поколение. Това бе през 60-те, пре­ди компютрите и интернет, всич­ко се правеше с пишещи ма­шини, но­жи­ци и полароидни сним­ки. Нещо като Google на хар­тия,  55 години по-рано. На задна­та корица имаше снимка на прав път, по който бихте вървяли, ако бяхте на автостоп. От­до­лу имаше следния надпис: "Бъди гладен, бъди глупав - тяхното пос­лед­но послание.
Това ви пожелавам и аз:

Бъдете гладни,
винаги имаите апетит
за нови знания.

Бъдете глупави,
пробваи­те всичко,
било то смис­лено или не.

Това е печелившата комбинация.

Първата част от речта на Стийв Джобс през 2005 пред студенти от Станфорд. Стийв е един от основатлите на Apple.

Истина е, че никога не съм завършил колеж и в този съм стигнал най-близко до дипломирането. Напуснах шест месеца след като постъпих, но после се навъртах там от време на време още 18 месеца, преди наистина да се махна. Защо се махнах? Това започва още преди да се родя. Биологичната ми майка беше млада неразведена завършила студентка, която решила да ме остави за осиновяване. Тя решила че ще ме остави само при семейство, което е от вишисти, намерила подходящите хора, но по късно се оказало че нито един от тях не е вишист, и след като обещали че ще направят всичко възможно да завърша, тя подписала документите.

Така започна живота ми и 17 години по-късно постъпих в колеж, който се оказа че е скъп почти колкото Станфорд. Не знаех с какво колежа щеше да направи живота ми по-добър, не знаех и какво искам от живота, само харчех парите на родителите ми, които и без това не бяха много, затова се махнах. Звучи страшно, но е един от най-добрите избори, които някога съм правил. Не ходех вече на безинтересните часове, а влизах само в тия които ме интерисуваха.

Изобщо не беше розово, спях на земята при приятели и колеги, връщтах кутийки от Кола срещу центове и всяка неделя вървях 7 км до храма "Харе Кришна" за безплатна вечеря, която обожавах. Много от това, с което се сблъсках благодарение на моето любопитство, се оказа безценно по-нататък. Нека ви дам пример. Рийд Колидж бяха може би най-добрата школа в щатите за калиграфия. Във всеки корпус имаше страхотни ръчно изписани надписи. Това ме удивяваше, красиви думи, по начин който науката не може да обясни. Реших да науча повече.Дори не ми е минавало през ум, че може да е полезно. Десет години по- късно проектирахме първия МАК компютър, спомeните нахлуха в мен, и това стана първия компютър с красиви шрифтове. Ако не бях отишъл на този курс Мак нямаше да изглежда така, а след като Уиндоус бяха копирали всичко от Мак никой домашен компютър нямаше да изглежда така.Разбира се не осъзнавах това когато бях в колежа, но 10 години след това всичко е ясно, свързваш точките лесно, затова трябва да мислиш отзад напред, и да вярваш в нещо, че ще се свържат - съдба, карма, живот, каквото и да е.